обжарил си

Речник на българския език

1. обжарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обжарил си е производна форма на обжаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обжарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обжарил си е производна форма на обжаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).