обжарил е

Речник на българския език

1. обжарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обжарил е е производна форма на обжаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обжарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обжарил е е производна форма на обжаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).