обжалил е

Речник на българския език

1. обжалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обжалил е е производна форма на обжаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обжалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обжалил е е производна форма на обжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).