обереше

Речник на българския език

1. обереше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обереше е производна форма на обера (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обереше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обереше е производна форма на обера (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).