обемахте

Речник на българския език

1. обемахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обемахте е производна форма на обемам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обемахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

обемахте е производна форма на обемам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).