обело

Речник на българския език

1. обело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обело е производна форма на обема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обело — мин. деят. св. прич. ср. р.

обело е производна форма на обема (мин. деят. св. прич. ср. р.).