обелите

Речник на българския език

1. обелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

обелите е производна форма на обеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

обелите е производна форма на обема (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).