обелил е

Речник на българския език

1. обелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обелил е е производна форма на обеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обелил е е производна форма на обеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).