обелило е

Речник на българския език

1. обелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обелило е е производна форма на обеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обелило е е производна форма на обеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).