обелила

Речник на българския език

1. обелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обелила е производна форма на обеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обелила е производна форма на обеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).