обели

Речник на българския език

1. обели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обели е производна форма на обеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обели е производна форма на обеля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обели е производна форма на обеля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обели — повелително наклонение, ед. ч.

обели е производна форма на обеля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. обели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обели е производна форма на обема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. обели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обели е производна форма на обема (мин. деят. св. прич. мн. ч.).