обелеше

Речник на българския език

1. обелеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обелеше е производна форма на обеля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обелеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обелеше е производна форма на обеля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).