обелели

Речник на българския език

1. обелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обелели е производна форма на обеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обелели е производна форма на обеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).