обелела

Речник на българския език

1. обелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обелела е производна форма на обеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обелела е производна форма на обеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).