обезщети

Речник на българския език

1. обезщети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезщети е производна форма на обезщетя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезщети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезщети е производна форма на обезщетя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезщети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезщети е производна форма на обезщетя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезщети — повелително наклонение, ед. ч.

обезщети е производна форма на обезщетя (повелително наклонение, ед. ч.).