обезщетеше

Речник на българския език

1. обезщетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезщетеше е производна форма на обезщетя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезщетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезщетеше е производна форма на обезщетя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).