обезценил е

Речник на българския език

1. обезценил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезценил е е производна форма на обезценя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезценил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезценил е е производна форма на обезценя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).