обезцвети

Речник на българския език

1. обезцвети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезцвети е производна форма на обезцветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезцвети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезцвети е производна форма на обезцветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезцвети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезцвети е производна форма на обезцветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезцвети — повелително наклонение, ед. ч.

обезцвети е производна форма на обезцветя (повелително наклонение, ед. ч.).