обезформи

Речник на българския език

1. обезформи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезформи е производна форма на обезформя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезформи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезформи е производна форма на обезформя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезформи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезформи е производна форма на обезформя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезформи — повелително наклонение, ед. ч.

обезформи е производна форма на обезформя (повелително наклонение, ед. ч.).