обезумял съм

Речник на българския език

1. обезумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезумял съм е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезумял съм е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).