обезумял си

Речник на българския език

1. обезумял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезумял си е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезумял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезумял си е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).