обезумял е

Речник на българския език

1. обезумял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезумял е е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезумял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезумял е е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).