обезумяло съм

Речник на българския език

1. обезумяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезумяло съм е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезумяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезумяло съм е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).