обезумяло е

Речник на българския език

1. обезумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезумяло е е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезумяло е е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).