обезумели са

Речник на българския език

1. обезумели са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

обезумели са е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезумели са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезумели са е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).