обезумееше

Речник на българския език

1. обезумееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезумееше е производна форма на обезумея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезумееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезумееше е производна форма на обезумея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).