обезумеело е

Речник на българския език

1. обезумеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезумеело е е производна форма на обезумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).