обезсърчавал съм

Речник на българския език

1. обезсърчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезсърчавал съм е производна форма на обезсърчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсърчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезсърчавал съм е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсърчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезсърчавал съм е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).