обезсърчавал си

Речник на българския език

1. обезсърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсърчавал си е производна форма на обезсърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсърчавал си е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсърчавал си е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).