обезсърчавало съм

Речник на българския език

1. обезсърчавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало съм е производна форма на обезсърчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсърчавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало съм е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезсърчавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало съм е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).