обезсърчавало е

Речник на българския език

1. обезсърчавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало е е производна форма на обезсърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсърчавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало е е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезсърчавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало е е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).