обезсърчавало

Речник на българския език

1. обезсърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезсърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезсърчавало е производна форма на обезсърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезсърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезсърчавало е производна форма на обезсърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).