обезсмисляло

Речник на българския език

1. обезсмисляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсмисляло е производна форма на обезсмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсмисляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсмисляло е производна форма на обезсмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезсмисляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезсмисляло е производна форма на обезсмислям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезсмисляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезсмисляло е производна форма на обезсмислям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).