обезсмисляла

Речник на българския език

1. обезсмисляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезсмисляла е производна форма на обезсмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезсмисляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезсмисляла е производна форма на обезсмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезсмисляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезсмисляла е производна форма на обезсмислям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезсмисляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезсмисляла е производна форма на обезсмислям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).