обезсмислила

Речник на българския език

1. обезсмислила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезсмислила е производна форма на обезсмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезсмислила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезсмислила е производна форма на обезсмисля (мин. деят. св. прич. ж. р.).