обезславило

Речник на българския език

1. обезславило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезславило е производна форма на обезславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезславило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезславило е производна форма на обезславя (мин. деят. св. прич. ср. р.).