обезславели

Речник на българския език

1. обезславели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезславели е производна форма на обезславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезславели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезславели е производна форма на обезславя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).