обезславела

Речник на българския език

1. обезславела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезславела е производна форма на обезславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезславела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезславела е производна форма на обезславя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).