обезславел

Речник на българския език

1. обезславел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезславел е производна форма на обезславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезславел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезславел е производна форма на обезславя (мин. деят. несв. прич. м. р.).