обезсилвал

Речник на българския език

1. обезсилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсилвал е производна форма на обезсилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсилвал е производна форма на обезсилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезсилвал е производна форма на обезсилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезсилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезсилвал е производна форма на обезсилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).