обезпрашело

Речник на българския език

1. обезпрашело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашело е производна форма на обезпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпрашело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезпрашело е производна форма на обезпраша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).