обезправявало съм

Речник на българския език

1. обезправявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало съм е производна форма на обезправявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало съм е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезправявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало съм е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).