обезправявало

Речник на българския език

1. обезправявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезправявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезправявало е производна форма на обезправявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезправявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезправявало е производна форма на обезправявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).