обезпокоил си

Речник на българския език

1. обезпокоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпокоил си е производна форма на обезпокоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпокоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпокоил си е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).