обезпокоил е

Речник на българския език

1. обезпокоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпокоил е е производна форма на обезпокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпокоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпокоил е е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).