обезпокоило е

Речник на българския език

1. обезпокоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоило е е производна форма на обезпокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоило е е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).