обезпокоило

Речник на българския език

1. обезпокоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоило е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезпокоило е производна форма на обезпокоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).