обезпокоили

Речник на българския език

1. обезпокоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезпокоили е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезпокоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезпокоили е производна форма на обезпокоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).