обезпокоила

Речник на българския език

1. обезпокоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпокоила е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезпокоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезпокоила е производна форма на обезпокоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).