обезпокоил

Речник на българския език

1. обезпокоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпокоил е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпокоил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезпокоил е производна форма на обезпокоя (мин. деят. св. прич. м. р.).