обезпокоил
1.
обезпокоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезпокоил
е производна форма
на обезпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезпокоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезпокоил
е производна форма
на обезпокоя (мин. деят. св. прич. м. р.).